* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, Станка, без баща,
при братя и при булини.
Когато я братя погълчат,
на були Станка не казва.
Когат я були погълчат,
не смей на братя да каже.
Веднъж, в Света неделя,
подляла й Станка, премела
и нанадолу погледна.
От долу сватба идеше,
музика силно свиреше.
Станка буля си Рада пита:
- Че коя е, буле, таз сватба,
таз сватба е болярска.
Буля й на Станка думаше:
- Станке ле, зълво, Станчице,
до сега е скритом ставало,
без тебе всичко ставало.
От сега скритом не може.
Тази е сватба нашата,
нашата, Станке, твоята.
Станка буля си думаше:
- Добри ли са хората,
живеят ли си комшии?
Буля на Станка пак дума:
- Много са добри хората,
а ти е нямо момчето,
хем нямо, Станке, хем глухо.
Станкина млада кръстничка,
с девет була Станка булила,
все ги е Станка кусала.
Станкина млада кръстничка,
тя си на Станка думаше:
- Станке бе, млада кумичке,
деветтях була прощавам,
ала десето не прощавам.
Ах, че се Станка провикна,
провикна, Станка, замоли:
- Боже ле, вишни, Господе,
все си ме, Боже, послушвал,
и сега ме, Боже, послушай.
Нека ми момчето продума,
продума, Боже, прочуе.
Че си момчето продума,
продумало, още прочуло.
Станкини девет зълви
Нанизи с жълтици късаха
и ги на Станка даваха
И си на Станка думаха:
- Блазе ти, булке, блазе ти,
че си праведна пред хората,
пред хората и пред Бога.
Като си Станка завели
в момкови равни дворове,
Станкина стара свекърва
с половинки жълтици я посрещна
И половина с бешлици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010