* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без татко,
при бате си да домува,
при буля си да слугува.
Бате си Станка посгоди,
скришом я бате посгоди,
за едно момче богато,
богато момче, болярско.
Бате на Станка думаше:
- Сестро Станке ле, Станке ле,
в неделя рано да станеш,
да се измиеш, премениш,
стаите да си наредиш,
дворите да си изметеш.
Стана бате си послуша,
в неделя рано станала,
изми се Станка, премени,
и си стаите нареди,
и си дворите помете,
отиде боклук да хвърля.
Като се Станка изправи -
насреща Станка видяла
една ми сватба богата,
богата сватба, болярска,
и на бате си думала:
- Бата ле, бате Иване,
коя ли е мома честита
богато момче да вземе,
богато момче, болярско?
- Я виж, мари, сестро, послушай
това е момче за тебе
богато, сестро, болярско,
ала си има кусури -
хем глухо, сестро, хем нямо...
Като зачу Станка тез думи,
викна горката да плаче,
хем плачи, хем нарежда:
- Боже ле, мили Господи,
такъв ли ми е бил късмета
от малка сираче да остана,
при бате си да домувам,
на буля си да слугувам
и сега, Боже Господи,
глухо момче да взема,
хем глухо, Боже, хем нямо?!
Сватбари в двори влизаха,
на Станка було метнаха
Станка си було отмята.
Де седя Господ, де слуша,
като е Станка плакала,
той се над нея смилява
момчето дума продума:
- Вземи си, Станке, булото
и го на глава преметни.
Станка й було вземала
и го на глава метнала.
Дигнали сватба голяма,
богата сватба болярска...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010