* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща.
Раснала Станка, порасла,
станала двайсе години.
Рано е Станка ранила,
ранила в света неделя,
дворите да си помете.
Кога си двори помела,
тя се назад обърна -
болярска се сватба задала.
Станка на брат си провикна:
- Я излез, братко, да видиш
болярска се сватба задала,
коя ми е мома щастлива
болярска снаха да стане?
Брат й на Станка говори:
- Станке ле, сестро Станке ле,
мълчал съм, не съм ти казвал,
тази е сватба за тебе,
дома е богат, болярски,
момчето е глухо и немо...
Жално си Станка заплака.
Кога си сватба улезна,
Станка си жално плачеше
и се на Бога молеше:
- Създай му, Боже, създай му,
да продума и прочуе!
Господ се смили към Станка,
че си е клето сираче -
прочу момчето, продума...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.