* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче на годиначе,
без майка Станка, без баща,
при батьо си да домува,
при буля си да слугува.
Раснала Станка, раснала,
голяма мома станала,
мома на двайсет години.
Идвали Станка искали,
пък батьо и не я давал.
Скришом я батьо посгоди,
на друго село далечно.
Местото харно и богато,
момчето младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Станала Станка в неделя,
равни е двори помела,
излязла сметове да хвърля,
сметове между плетове.
Кога се назад повърне,
отдолу сватба идело.
Станка се бързо повърна
и на батю си продума:
- Бате ле, бате по- голям,
коя ли е мома честита
на богато място да иде,
богато момче да вземе.
Батю на Станка думаше:
- Сестро Станке ле, по- малка,
досега скришом вършехме,
а сега скришом неможе.
Батьо те Станке посгоди,
на друго село далечно.
Мястото харно и богато,
момчето младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче.,
кума си Станка пребулва.
Станка си було късаше
и по черна замя хвърляше.
Кума си Станка продума:
- Кумице Станке, кумице,
девет ти була прощавам,
десето прошка не давам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010