* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Снощи са Станка главили
за момче, за ябанжийче,
ябанжийче, от друго село.
Станкина майка думаше,
Станкина майка на Станка:
- Земи го, Станко, тва момче -
той е момчето хубаво!
И кя се Станка излъга,
излъга, та се оглави.
Съмнало сутрин в неделя,
Станкина майка думаше:
- Станко ле, мари хубава,
праматар дойде в селото.
Ти поди, Станко, попитай
носи ли бяло белило
и още труцко кървило,
да вземеш, да се белосаш,
белосаш, още кървосаш,
че на хорото да подеш!
Кя стана Станка, отиде.
Кя не го Станка попита
носи ли бяло белило
и още труцко кървило,
еми го Станка попита:
- Вуйчо ле, Димо чорбажи,
ти като ходиш редома,
редома, редом селата
и на тва село ходиш ли,
дето ме майка оглави
за това момче чуздинче,
чуздинче, от друго село?
Хубаво ли е момчето,
сгодна ли му е тайфата?
Той хи вуйчо хи думаше:
- Станко ле, мари хубава,
момчето не е хубаво.
Дваж го е вода бродила,
триж го е мечка газила!
Станка учум си думаше:
- Вуйчо ле, праматарю ле,
носиш ли църна отрова?
Я пък вуйчо хи думаше:
- Та нося, бельки не нося,
ала я скъпо даваме -
за пара ялтън даваме,
не можеш да я прекупиш!
И кя се върна във къщи,
та си зе въже поружье,
че си в градинка излезе
та се Станчето обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.