* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най клетото е на света,
дете сираче да останеш
както си Станка остана
без майка Станка, без баща.
Расла ми Станка, порасла,
станала на двайсе години,
една сутрин на вън излязла,
равни дворове помела,
редом столове подредила.
Кога се назад обърна,
сватба се болярска задала.
Станка на брат си думаше:
- Бате ле, бате Иване,
чия е таз сватба болярска?
Брат й на Станка думаше:
- Ти си, Станке, честита
с тази сватба болярска,
аз си те, Станке, посгодих
за момче много богато,
ала е немо и глухо!
Станка се много пожали
започна да плаче и вика:
- Боже ле, Божичко,
малко ли сираче поседях,
та сега да се оженя
за момче немо и глухо.
На Бога се смилило,
та момчето отнемило и отглушило.
Станка я много надарили -
шиник с жълти жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.