* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Най е злочесто на света
дете сираче да остане,
както е Станка останала
без майка, още без баща,
на буля си да слугува.
Расла е Станка, станала
мома на двайсе години.
Много са Станка искали,
ала я буля и не дала,
а са я скритом продали,
във друго село сгодили.
Ранила Станка в неделя,
помела равни дворове
и си на пътя излела,
помета да си изхвърли.
Видела Станка, че иде
голяма сватба болярска.
Бърже се в къщи върнала
и си на батя продума:
- Я излез, бате, да видиш
каква се сватба задала
от друго село в нашето.
Коя ли е мома честита
в болярски дом да отиде.
Иван на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скритом вършихме,
от сега скритом не бива -
на тебе трябва да кажа.
Ти си, сестричко, сгодена,
тази е сватба за тебе.
Мястото и харно - болярско,
момчето и младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Убий ме, бате, затрий ме,
ала ме, бате, не давай
за това глухо и нямо.
Как ще на къра да ида,
как ще си дума разменя.
Плакала и жално редила,
всички сватбари разплака,
па се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Божичко,
не стигат двайсет години
тежки неволи да търпя,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо.
Станало чудо голямо.
Момче при Станка приближи
и си на Станка продума:
- Я мълчи, Станке, не плачи,
до днес си била злочеста,
от днес ще бъдеш честита.
Всичко бащино имане
сега ще бъде и твое.
Сестра при Станка пристъпна
и си на Станка продума:
- До днес са двайсет години,
братова дума не чухме.
Бърже хабер са пратили
на свекър и на свекърва -
сватбата да си посрещнат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.