* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка, без баща
в батьови си домове,
на батя си да домува,
на буля си да слугува.
Голяма мома станала,
взели са Станка да искат.
Батьо й я тайно оглави
на друго село далечно,
за едно момче болярско.
Ранила Станка в неделя,
равни си двори помела,
излязла помет да хвърля
и към полето погледна.
Какво е чудо видяла
бързо се назад обърнала
и на батьо си думала:
- Батьо ле, батьо Иване,
излез, бате, погледни,
каква се е сватба задала!
Коя ли мома честита,
болярска снаха да бъде,
болярско чедо да води?
- Станке ле, сестро по-малка,
сватбата иде за теб,
момчето хубаво, богато,
ала е глухо и нямо.
Викна ми Станка, заплака:
- Боже ле, мили Боже ле,
и тая ли ме дарба надари,
от малка сирак да бъда
и сега, Боже, и сега,
глухо и нямо да водя!
Още тая дума продума
сватовете на двор дойдоха.
Не е ли Божа работа,
глухо и нямо продума.
Станка щастливо заживя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.