* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Годиха Неда, Недо льо,
ни близо Неда, ни далеч,
през девет села в десето.
Срам било Неда, Недо льо,
срам било Неда, грях било
да пита Неда майка си,
майка си Неда, баща си,
ами питала брата си:
- Байне Лазаре, Лазаре,
като ма, байне, дадофте,
обидохте ли мястото,
мястото, байне, хората?
Какви са, байне, хората,
имат ли дребен добитък,
и дребен, байне, и едър,
ходят ли често в черкови,
ката година в манастир,
сговорни ли са с комшии,
с комшии и с маалджии?
Лазар си Неди думаше:
- Сесрице, Недо убава,
кога ме питаш, жа кажа,
че обидохме мястото,
добри са, сесро, хората,
че имат дребен добитък,
колкото дзвезди на небе,
и имат едър добитък,
и ходят често в черкова,
ката година в манастир,
сговорни са със комшии,
с комшии и маалджии.
Твоето либе, Недо льо,
дето седеше, грееше,
ала е нямо и глуво.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.