* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Годиха Неда, Hедо льо,
ни близо, Недо, ни далеч -
през девет села в десето.
Неда баю си думаше:
- Байне Лазаре, Лазаре,
като ме, байне, дадохте,
ни близо, байне, ни далеч,
през девет села в десето -
обидохте ли мястото,
мястото, байне, хората?
Сговорни ли са с комшии,
с комшии и с махалджии,
ходят ли често в черкуви,
имат ли дребен добитък,
дребен, байне, и едър?
Лазар си Неди думаше:
- Байнова Недо, байнова,
кога ме питаш, да кажа:
че обидохме мястото,
мястото, Недо, хората -
че сговорни са с комшии,
с комшии и с махалджии;
че ходят често в черкуви
и имат дребен добитък,
дребен, Недо, и едър,
ала ти й либе, Недо льо,
и нямо, Недо, и глухо!
Неда ми викна, заплака,
па на байно си думаше:
- Байно Лазаре, Лазаре,
пребий ме, байно, затрий ме,
да ме не даваш, байне ле,
на глухо, още на нямо -
не стигна ли ми, байне ле,
от дете сирашко да карам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.