* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
на братеви си врата,
на булини си скутове.
Расла е порасла,
станала мома голяма
ранила е рано в неделя,
рано си й двори замела,
замела че е промела,
че си боклука сринала,
и се на боклука стъпа,
погледна горе на долу,
къмто росното ливади,
голяма се й сватба задала,
голяма сватба болярска.
Станка на буля думаше:
- Булне ле, драга ненчова,
коя ли й мома честита,
болярска снаха да стане.
Буля на Станка думаше:
- Станке ле, мила зълвичке,
до сега от тебе криехме,
тази е сватба за тебе,
място й Станке, болярско,
момчето немо и глухо.
Доде буля издума,
двори със сватбари напълни,
силом са Станка гласили,
Станка си жално плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Не ми ли стига, артисва,
сираче, Боже, да остана,
на чужди врати да израсна,
и сега да се оженя,
за момче немо и глухо.
Тогаз си момче продума:
- Станке ле, либе Станке ле,
до сега си била злочеста,
а от сега ще си честита.
Сама се Станка прибули,
че си сватба тръгнала,
като у село стигнала,
свекъра и свекървата,
те си на порти чакаха.
Като ги сватба наближи,
момчето от далеч викаше:
- Слушайте, мамо и тате,
идете горе у килера,
крина със злато изнесете,
че го сред двори хвърлете,
сватбари да го съберат,
кой колкото може да вземе,
Станка си у сребро облечете,
и я със злато окичете,
късмета й, мамо, на Станка,
аз да си, мамо, продумам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.