* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Станка, Станка сираче,
без майка, Станка, без баща,
на братова издръжка.
Раснала, Станка, пораснала,
хубава мома станала.
Много Станка искали.
Брат й на никои не дава.
В една Свята неделя,
рано ми Станка подрани,
дворове, Станка, да мете,
че на църква да иде,
на Бога да се помоли.
Като дворове метеше,
брат й до нея ядеше.
Отдолу идват сватове,
сватове, китни болярски.
Станка на брат си говори:
- Брайно ле, братко, брайно ле,
коя е мома честита,
в къща болярска да ходи?
Брат си на Станка говори:
- Станке ле, мила сестричко,
ние те скришом сгодихме,
за място, Станке, болярско.
Момчето е много хубаво,
ала е глухо и нямо.
Сватове в двори влезнали,
викнала Станка да плаче,
на Бога тихом се моли:
- Божке ле, мили Божке ле,
я си ме, Боже, прибери.
Не ми ли стигна, Божке ле,
двайсет години да страдам,
на була си да слугувам,
а сега да се омъжа
за момче глухо и нямо.
Не мога, Бойе, не мога
думица да му продумам,
ни кажа, Боже, ни пиша.
Докато се Станка издума,
мом4е при Станка дойде
и си на Станка говори:
- Я мълчи, Станке, не плачи.
До сега бях глух и ням,
а сега, Станке, а сега,
твоите думи аз дочух.
Тогава са сватове запели,
запели и заиграли,
че си момче продума,
че им Станка на късмет.
Три дни са яли и пили;
крава ялова изяли,
три бъчви вино изпили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010