* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка, без майка,
при байно си да живее.
Байно си Станка сгодява
за едно момче болярско,
ама скришом я байно сгодява,
момчето е харно, богато,
ала е нямо и глухо.
Станка си рано ранила
и си сметта изхвърля.
Като нагоре погледна
буйна се сватба задала
и на байна си думала:
- Байно, ле, байно Иване,
коя ли мома ще е щастлива
тази е сватба болярска,
на богато място ще иде.
Тогиз й байно продумал:
- Тази е сватба, Станке, за тебе
за съм те, Станке, сгодил.
Момчето е харно, богато,
ала е нямо и глухо.
Докато дума издума
сватбата у тях влязла.
На силом Станка булели.
Като я във черква завели
Станка се Бога молела:
- Боже ле, мили Боже ле,
защо ме на нямо, Боже, дадоха,
на нямо, още на глухо.
Я му езика развържи
и му ушите отпуши
дано ми Харо продума.
Бог се над Станка смилил
че му езика развързал
и му очите отпушил.
Тогаз си Харо продумал:
- Станке ле, моя пръвнино,
досега имане беше мое
от сега нататък ще е твое.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.