* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сирота
от денят от молитвите
без майка, още без татко,
на баткови си дворове.
Та я батко хи изгледа,
батко хи и булката хи.
Га хи се кара батко хи -
буля хи нищо не знае;
га хи се кара буля хи -
батко хи нищо не знае.
Та расна Станка, порасна,
станала мома хубава,
мома на двайсет години.
Една ми утрин в неделя
Станка раничко станала,
та си главата умила
и си косата вчесала,
равни си двори измела,
сметите вънка фърлила.
Като надалеч погледна -
голяма сватба идяше,
голяма сватба - болярска.
Кячна бате си повика:
- Излези, бате, да видиш
каква се сватба задава -
от друго село във нашто!
Коя ли ще е честита
на болярско място да поде?
Той хи батко хи думаше:
- Станко ле, мила сестрице,
до сега сичко криехме,
и сичко скришом правехме,
ма вейке скрито не бива:
тази е сватба за тебе -
ние те крийма главихме,
главихме, сеетро, дадахме
от нашто село на друго.
Мястото харно, Богато,
момчето младо, гиздаво,
ала е глухо и нямо -
не може дума да каже,
не може дума да чуе!
И Станка викна, препя се:
- Боже ле, милни Господи,
Боже ле, ми няли стига
двайсет години сираство,
та и оттук нататък пак тегло!
Още си Станка думаше,
плачеше и нарядаше
и сватбарето стигнаха.
С девекь я була булили
и кя ги Станка кънеше,
кънеше, та ги фърляше.
На десетото пристъпи
Станкина млада кръстница
и си на Станка думаше:
- Станко ле, млада кумице,
девекь ти була прощавам,
ма десетото - не ти го!
Още си дума думаше,
зетят от конче продума
и си на Станка думаше:
- Станко ле, горка сирота!
До сега беше злочеста,
от ся нататък - честита!
Станкини зълви кънеха
тяхните тежки нанизи,
та ги на Станка даваха,
че хми е булка праветна.
Станкини свекър, свекърва
отвънка Станка срещнаха
с шиник жълти ялтъньнье,
та ги сираци даваха,
на сираци и на сирмаси -
че хми е булка праведна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.