* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща и майка.
При бате си слугува
а при буля си домува.
Расна Станка, порасна,
мома на двайсет години.
Идвали Станка да искат,
ала брат й не я сгодява,
че били хора сиромаси.
Най-подир си скришом дава
Станка за момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Станала рано в неделя
умила се и оплела,
и равни двори помела.
Кат си боклука хвърлила,
кат се надолу обърна -
голяма сватба видяла.
Бързо се Станка затири
на бате и буля да каже:
- Я излезте, бате и буле,
голяма се сватба задала!
Брат й тогава продума:
- До сега скритом вършихме,
сватбата е, сестро, за тебе,
момчето е болярско,
ала е глухо и нямо.
Тогава Станка заплака:
- Боже ми, Господи,
не ми ли стигат двайсет години,
двайсет години сираче,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо?!
Смили се, Боже, над мене
глухото да си прочуе,
немото да си продума!
Дорде си Станка издума,
момче се към Станка обърна:
- Станке, булке хубава,
до сега си била злочеста,
а от сега на тъй честита.
Кръстник було пребулва,
свекърва булка целува,
болярски дарове дарява,
голяма сватба станала
със зорли и тъпани...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.