* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче на дванайсет години
без баща, Станка, без майка,
на брат и снаха да слугува.
Седела Станка, слугувала,
доде е на възраст станала,
брат й я скрито сгодява
за момче много хубаво,
хубаво и богато,
ала е глухо и немо.
Кога е дошло неделя,
Станка рано станала,
донесла вода студена,
помела равни двори,
па си боклука изнесла
и си е Станка видела
голяма сватба болярска.
Па си е у двора влезнала
и на брата си продума:
- Бате ле, бате Илийо,
коя ли е мома честита,
каква се сватба задава,
голяма сватба болярска?
Брат на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
досега скришно вършихме,
отсега скришно не може.
Ние сме тебе годили,
за момче много хубаво и богато,
ала е глухо и немо.
Като чу Станка тез думи,
па е викнала, та заплакала,
заплакала и заридала:
- Боже ле, мили Боже ле,
досега клето сираче,
без баща, без майка,
немах с кога дума да си споделя,
пък и сега да се оженя
за момче глухо и немо.
Глас й се високо разснесе,
Бог й глас дочу
и й дума домува,
па му се мило смилило,
на момче език развърза
и му ушите отпуши.
Сватове в двори навлезли.
Йордан на Станка продума:
- Станке ле, либе Станке,
я мълчи, Станке, не плачи!
Досега си била злочеста,
отсега ще бъдеш честита!
Като чула Станка тез думи,
сама си бърже було турнала.
А Йорданеният баща като чу,
че чедо му продума,
продума и прочу,
той хвърлил шепа жълтици,
хвърлил и думал:
- Събирайте се, мало и голямо,
събирайте се и споменувайте
какво е чудо станало,
със Станка клето сираче,
а Йордан глух и нем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010