* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала е Станка сираче,
без мама Станка, без баща,
на чичовите си врата,
но расла е Станка порасла,
станала е на двайсет години.
Станка са я много искали,
чичо й каил не ставал,
не щял да я даде.
Станала е Станка у неделя рано
и си е дворите помела,
и си боклука събрала,
и на пътя хвърлила.
Като е надолу погледнала,
гайди и цигулки видяла,
банди и краллета.
И като си у къщи отишла
и на буля си думала:
- Я излез, бульо, я излез,
коя ли таз честитата,
таз късметлията.
Буля й тогаз казала,
- За тебе идат, мари, Станке,
чичото ти те тебе продаде
за два бели грошове.
Твърде са ора хубави,
хубави и работни,
ала е зетя ням и глух.
Станка си жално заплака:
- Какво ли, буля, направих,
че чичо ми ме продаде
на нямо и на глухо.
Тогаз си сватбата в двора улиза,
жално си Станка плачеше,
девет са й була булили,
Станка все ги къса и хвърля,
десето було забулили,
тогаз си зетя продума:
- Стига ми, Станке, стига,
стига ми була къса!
Тогаз й свекъра даде
един шиник със жълтици
задето е зетя продумал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.