* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка
у батьови си останала
на батя си да слугува,
на буля си да домува.
Расла Станка, порасла,
станала на двайсе години.
Идвали Станка да искат,
да искат да я оженят,
бате й я не даваше,
буля й каил не ставаше.
За момче глухо и нямо
скришом са Станка сгодили.
Една сутрин рано в неделя
Станка си рано станала,
равни си двори измела
на пътя си излязла
сметта да си изхвърли
и бърже си в къщи улязла,
и на буля си думаше:
- Я излез, бульо, да видиш
каква се болярска сватба задало,
коя ли и мома честита
на болярско място да иде.
Буля й Станка думаше:
- Станке ле, клето сираче,
сватбата ще й за тебе -
мястото харно, богато,
момчето младо, глупаво,
ала е глухо и нямо.
Жално си Станка заплака.
Сватбари в двора улезли,
кръстница при Станка отива,
почнала Станка да були.
Девет була Станка скъсала,
десето було кат слагат,
кръстницата Станка думаше:
- Станке ле, млада кумичке,
девет була халал струвам,
ала десетото не.
Тогаз момчето продумало:
- Я мълчи, Станке, не плачи.
Тогаз се всички зарадват
и при свекъра бързоходец изпращат,
на свекъра радостта да кажат,
а свекъра половината си имот
на Станка дарява,
дето момчето продумало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.