* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Стана сираче
без майка и без баща
у брата си да домува,
на буля си да слугува.
Раснала Станка, порасла,
станала на двайсет години.
Идваха Станка искаха,
буля и Станка не дава.
Скришом си Станка сгодили
за едно място богатско,
болярско и богаташко
за лисник жълти жълтици
и за половин бешлици.
Станала й Станка рано в неделя,
равно си двори помела
и на пътя си излязла,
боклука да си изхвърли.
Како си Станка да види,
голяма сватба да иде
от друго село у тяхното.
Станка се чуди и мае
коя ще е таз сватба.
Бърже се в къщи върнала
и на буля си казала:
- Я излез, бульо, да видиш
каква се й сватба задала,
голяма сватба, болярска,
болярска и богаташка.
Коя ли й мома честита
на болярско място да иде.
Тогаз буля й продума:
- Станке ле, зълво Станке ле,
досега скритом вършихме,
от сега, Станке, не бива.
Сватбата й, Станке, твоята,
мястото харно, болярско,
момчето младо, гиздаво,
ала глухо и нямо.
Буля й още не здума,
сватбари влизат във двора.
Викнала й Станка да плаче,
сватбари плачат със Станка
и те на Станка думаха:
- Ний не сме, Станке, виновни,
сърди се, Станке, на брата си,
че той те скъпо продаде
за лисник жълти жълтици
и за половин бешлици.
Кръстници Станка булеха,
а Станка булата скъсваше
и на Бога се молеше
момчето да й продума.
Зълвите думат на Станка:
- Ний не сме, буле, виновни,
сърди се, Станке, на брата си,
че той те скъпо продаде
за лисник жълти жълтици
и за половин бешлици.
Даде й Господ, помогна,
момче на Станка продума,
сама си Станка було сложила.
Зълвите думат на Станка:
- Буле ле, братовице,
била си до днес злочеста,
от днес ще бъдеш честита,
че ти си, буле, причина
момчето да ни проодума.
Бързо си хабер пратили
на свекър и на свекърва
и те кого видят да кажат,
че Бог е силен над всички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.