* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, Станка, без баща,
а че я чичо й отгледа.
Нарасна Станка, порасна,
станала мома достойна,
почнала двайсе години,
че я чичо й зажени,
през девет села в десето,
на Станка нищо не казва.
Една ми света неделя
Станка си рано станала
дворите да си измете.
Измела и смет хвърлила.
Когато сметта хвърлила,
погледна Станка надолу.
Отдолу Станка видяла
голяма сватба идваше.
Побяга Станка във къщи
и на чичо си думаше:
- Я излез, чичо, да видиш
каква се й сватба задала.
Чичо на Станка думаше:
- Станке ле, чедо чичово,
досега скришом вършехме,
сега на тебе ще кажа -
сватбата идва за тебе.
Много е добро момчето,
момчето й чадо болярско,
само че й глухо и нямо.
Сватбари вкъщи влязоха,
кръстница Станка булеше.
Станка си було хвърляше,
девет си була скъсала,
на десето було кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, моя кумичке,
туй було, Станке, десето.
Тогаз са Станка провикна:
- Божке ле, вишни високо,
ако момчето продума,
тогаз ще було да взема.
И си момчето продума,
чак тогаз було приела,
булото не си скъсала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.