* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче остана без майка,
без майка Станка, без баща,
братова слуга станала.
Рано ми Станка ранила,
рано ми сутрин в неделя
та си дворето помела.
Отдоле гледа че иде
голяма сватба болярска.
Станка брата си думаше:
- Байно ле, бате Иване,
отдоле иде голяма,
голяма сватба болярска,
коя ли мома честита
в болярско село ще иде,
болярско момче ще вземе.
Иван на сестра думаше:
- Сестро ле, Станке, сестро ле,
ти ще си, Станке, честита
тебе сме, Станке, сгодили
за едно момче болярско.
Много е, Станке, хубаво
ала е нямо и глухо.
Станка на брата думаше:
- Че как си, брайно, кайдисал,
какво ти толкоз дотегнах,
те си ме, байно, сгодил
за това момче болярско,
ем нямо, байно, ем глухо?
Как ще се с него разбирам,
дали ми, бате, не стига
осемнайсет години сираче,
без майка, бате, без баща,
никому нищо не казах
и сега да няма на кого.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.