* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка клето сираче
без майка Станка, без баща
при брата си и при була си.
Рано е Станка ранила,
цялото двори измела
и си е сметта изфърлила.
Надол, нагоре разгледа -
от дол се й сватба задала,
голяма сватба, болярска.
Станка се в къщи върнала
и на буля си думаше:
- Я излез, буле, да видиш
как се й сватба задала.
Буля на Станка думаше:
- Тази е сватба твоята,
мястото й добро, болярско,
а момчето глухо и нямо.
Докът си това издума,
сватбата й в двори навлязла,
викнала й Станка да плаче:
- Не ми ли, Боже, стигнало,
девет години сираче,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо?
Кръстница було забули,
Станка й було късаше,
девет си була скъсала
и са й на Бога молила.
Кръстница Станки думаше:
- Ний не сме, Станке, виновни,
тебе те брат ти продаде.
Като в черквата влезнали,
черковата са затвори,
кандилата угаснали
и поповете онемели.
Станка са Богу молеше:
- Боже ле, Боже, Божичко,
я му езика отвържи,
я му ушите оттули.
Момче си на Станка думаше:
- Не плачи, Станке, не тъжи,
мен ми са езика отвърза,
мен ми се уши отпушиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.