* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка, Станка без тати,
без майка на една година,
без тати на една и половина.
Расла й Станка, порасла,
мома на двайсет години,
от село Станка искаха,
бачо й не я даваше,
буля й каил не става,
скритом са Станка сгодили
на друго село продали,
мястото й арно, болярско,
момчето младо гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Станкину байно думаше:
- Станке ле, сестро миличка,
днеска ми й бяла събота,
утре ми й света неделя.
Рано неделя да станеш,
да си дворито пометеш,
да си боклуко изхвърлиш.
Станала Станка раничко,
раничко в света неделя,
че си двори помела,
излягла боклук да хвърля,
като надолу погледна,
отдолу иде една сватба,
една сватба, твърде болярска.
Станка у къщи влезе
и на бача си думаше:
- Отдолу иде една сватба,
една сватба, твърде болярска,
коя ми й мома честита
богато място да иде.
Станкино байно думаше:
- Станка ле, сестро миличка,
до сега скрито правехме,
от сега вече нататък
от тебе скрито не става,
на тебе трябва да кажем.
Сватбата иди за тебе,
мястото й арно болярско,
момчето и младо гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, вишни Господи,
има ли други кат мене,
до сега клето сираче,
па сега да се оженя
за пусто глухо и нямо.
Нали си сватбата достигна,
Станка за булка тъкмява,
силом и було слагаха,
девет си була скъсала.
Станкината млада кръстница,
тя на Станка думаше:
- Девет ти була прощавам,
десето не ти прощавам.
Тогиз зетю продумал:
- Стига си, Станке, плакала,
досега си била злочеста,
от сега нататък - честиита!
И си булката вземава
и си у черква отиват,
отиват да ги венчават.
Други у къщи отиват
на свекъро да кажат,
дето й зетю продумал.
Свекъро навън излиза
един шиник жълти жълтици,
той ги на булка аризва,
дет зарад нея момчето продумва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.