* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Запея ми жално, славейче пъстро,
сутрина преди да изгрей зората.
Не е било славейче пъстро,
най ми била Станка сираче.
Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
Ходила е, сиракувала е
и най-зло е теглила.
Станала е мома възрастна.
Батьо й я скришом сгодява
за едно момче хем глухо,
хем глухо момче, хем нямо.
Че стана Станка, че стана,
че стана рано в неделя,
че си кандилце запали
и се на Бога помоли:
- Божне ле, вишни Господе,
не ми ле стига, Божне ле,
клето сираче да ходя,
че сега, Боже, да взема
хем глухо момче, хем нямо?
Божне ле, вишни Господе,
я му ушите отпуши
и му езика отвържи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.