* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без мама Станка, без татко,
при буля, при чичко да живей.
Расла й Станка, порасла,
мома достойна станала.
Скритом я чичо й годява,
скритом, нищо не й казва,
за едно момче богато,
само че й нямо и глухо.
Сутринта като станали,
чичко на Станка думаше:
- Я стани, Станке, я стани,
дворове ти си премети.
Станка дворове кат' мете,
голяма сватба видяла
и си към Бога поглежда:
- Блазе й, холан, пряблазе
на тая мома хубава
за тая сватба голяма.
Додето Станка да каже,
сватбари вкъщи влезнали,
идвали Станка да вземат.
Станка си всичко разбрала
и се на Бога помоли:
- Не ми ли, Боже, мен стига,
дето съм клето сираче,
нямо и глухо да взема,
смили се, Боже, над мене!
Нали е Божа работа,
Господ му езика развързва,
ушите той му отпушва.
Наново те заживяват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.