* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Маринка сираче
при брат си, при Иванчо.
Расна Маринка, порасна,
стана мома за оженване.
Снощи я брат и посгоди
на първо място в селото,
ала и либето хем нямо,
хем нямо, хем глухо.
Рано рани Маринка в неделя,
рано си двори измела,
грабна котли и кобилица
и за вода отиде.
Като си котлите налива
и назад погледна -
отдолу се сватба задава.
Бързала, котли наляла
и си у тях отишла,
на буля си викала:
- Буле ле, буле Иванце,
я излез, буле, да видиш,
голяма сватба се задала,
покрай дома, буле, ще мине.
Буля Маринке думаше:
- Таз сватба, Маринке, е твойта,
снощи те брат ти посгодил,
на първо място в селото,
ала й либето хем глухо,
глухо, Маринке, и нямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.