* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка
бате си слуга да бъде.
Седяла двайсет години
на батя си слуга била е.
Скришом я бате продаде
на това момче сакато,
сакато - глухо и нямо.
Бате на Станка думаше:
- В неделя рано ще станеш,
умий се и се оплети
и вземи лепа премяна
хубаво да се премениш!.
Станка си батя послуша.
В неделя рано станала,
умила се и оплела
и хубаво се премени.
Помела двори широки,
а насреща и сватба иде,
голяма сватба, болярска.
Станка на брата продума:
- Коя е мома честита
болярска сватба да срещне.
Бате на Станка продума:
- Ти ще си, Станке, честита
болярска сватба да срещнеш,
ала е момче сакато,
сакато - глухо и нямо.
Станка не иска и плаче,
зълви валото слагат.
Зълви Станки думаха:
- Сърди се, Станке, батя си
че той те скришом продаде
на това момче сакато.
Станка се моли на Бога:
- Боже ли, самовищнико,
ако ме, Боже, нареди
двайсет години сираче,
защо ме, Боже, нареди
с това момче сакато.
Да му ушите оттъкнеш,
да му езика развържеш,
думата да си разберем!
Бог чу на Станка молбата,
момче на Станка продума:
- Станке, клето сираче,
отсега чедо болярско.
В свекърови двори широки
сватба болярска пристигна.
Свекърва кринче държеше
и със жълтици ръсеше:
- Берете злато и сребро,
че ни е булка честита,
думата му сега чуваме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.