* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане,
най-злочесто е на света,
както е Станка останала,
без баща, без майка.
При братя си да домува,
на буля си да слугува.
Расла е Станка, станала
мома на двайсе години.
Идвали, Станка искали,
буля й Станка не дала.
Скришом са Станка сгодили,
за добро момче болярско,
ала е глухо момче и нямо.
Ранила е Станка в неделя,
помели равни двори,
кога си на пътя излязла,
боклука да си изхвърли
видяла Станка, че иде
голяма сватба болярска,
от друго село в тяхното.
Станка в къщи си влязла
на батьо си казала:
- Я излез, бате, да видиш
каква се е сватба задала,
от друго село в нашето.
Коя ли е мома честита
в болярско място да иде?
Иван на Станка продума:
- Станке ле, мила сестрице,
до сега скритом вършехме,
от сега скритом не бива.
На тебе трябва да кажа,
че си, сестричке, сгодена,
днес ти е, сестрице, сватбата.
Сватбари идат за тебе,
на друго место да идеш.
Местото е харно, болярско,
момчето младо, гиздаво,
ала е момче глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче
и на батя си думаше:
- Убий ме, бате, затрий ме,
ала ме, бате, не давай
на това глухо и немо.
Опустяло му богатството,
като не ще му е живота.
Как ще си дума разменим.
Доде си Станка издума
сватбари влизат в двора.
Силом са Станка стъкмили,
силом й було турили.
Кръстница дума на Станка:
- Станке ле, млада кумице,
ний не сме, Станке, виновни -
сърди се, Станке, на батя си,
че той те скъпо продаде.
Викнала Станка да плаче,
сватбари плачат с нея,
жално ми Станка нарежда.
- Защо ме, Боже, остави
на света клето сираче.
Не стига двайсет години
тежки неволи да търпя,
а сега да се оженя,
за момче глухо и немо.
Смили се, Боже, над мене,
помогни и чудо направи
момчето да си продума.
Големо чудо станало,
момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не жали,
била си до сега злочеста,
от днес ще бъдеш честита.
Станка се радост зарадва,
сама си було прибули.
Всички се чудят и маят.
Зълви на Станка думали:
- Станке ле, буля братова,
ний става двайсет години
братова дума не чухме,
ти стана причина, Станке,
братова дума да чуем.
Бързо си хабер пратили
на свекър и свекърва
сватбари да си посрещнат.
Свекър дума на Станка:
- Станке ле, снахо Станке ле,
всичкото мое имане
то е от сега твое,
че ти си, Станке, причина,
момчето ми да оздрави.
Това е чудо голямо,
ти си за него достойна.
Казвайте хора сватбари
къде кого срещнете,
да ще мало и големо,
че Бог е силен над всички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.