* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче дете да остане
най е злочесто на света.
Така е Станка останала
без майка Станка, без баща.
На братовата си врата,
чужди кахъри да бере,
тежки неволи да тегли.
На брат си да слугува,
на буля си да робува.
Кога се скарат с буля си,
брат й нищо не знай.
Кога се скарат с брат си,
буля й също не знай.
Толкова им кахъри гледала
да не им дерлик развали,
да не им къща разсипе.
Раснала Станка, пораснала,
станала е мома голяма,
тъкмо на двадесет години.
Много се е Станка прочула.
Тръгнали Станка да искат,
от село и от селата.
Станкиният брат, Станке мо,
че той си Станка сгодява
на едно място далечно.
Много добро мястото,
момчето младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Дошла Света Неделя.
Станка е дворове измела,
сметта на боклук хвърлила
и към полето погледнала.
Голяма сватба идела,
голяма сватба, болярска.
Станка се назад върна
и на брат си думаше:
- Я излз, бате, да видиш,
каква се е сватба задала -
голяма сватба, болярска.
Коя ли е мома честита,
в болярско място да иде?
Станкиният брат, Станке мо,
той си на Станка думаше:
- Досега беше на скишом
от днеска на скришом неможе.
Тая сватба, Станке, е твоята!
Скришом те, Станке, сгодих
на едно място болярско,
много е далеч мястото.
Момчето младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Сираче дете останах,
толкова неволи да тегля,
чужди кахъри да бера
глухо и нямо да взема!
Докато Станка издума
сватбари двора изпълват
и почнали да я забулват.
Станка си плаче и нарича,
девет е була съдрала.
Кръсница дума на Станка:
- Станко мо, млада кумице,
девет була прощавам,
десето, Станке, да скъсаш
ще те, Станке мо, прокълна!
Станка пак плаче не иска.
И момчето е проговорило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010