* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Хей, Рада й мома хубава,
рано й ранила в неделя,
че са хубаву премени,
замела й равни дворове,
отвън ги й порти думела,
а че са права изправи,
погледна долу й нагоре
каква са й сватба задал у,
тежка и още голяма.
Рада на брайно думаше:
- Брайне ле, бате Иване,
я излез, брайни, на пътя,
погледай долу и нагоре,
каква са й сватба задало
тежка и още голяма.
Чий ми й, брайно, таз сватба?
Брайно на Рада думаше:
- Сестро Радо льо, Радо льо,
като ме питаш, жа кажа,
жа кажа, да та ни лъжа -
тази е сватба за тебе,
снощи те, Радо, посгодих.
Рада на брайно думаше:
- Като ма, брайне, посгоди,
имотни ли са ората,
животни ли са с комшии,
сговорни ли са във къщи?
Брайно на Рада думаше:
- Ората са, Радо, имотни,
с комший, Радо, животни,
в къщи са, Радо, сговорни,
със ялтън да ги примериш,
момчето й нямо и глухо.
Рада са люто разсърди,
че си във къщи югиди
и се изясну провикна:
- Тъй ли ма, Боже, остави,
без майка, Боже, без баща
на сами ръце братови,
той да ме кришум годява
за едно нямо и глухо.
Таман си Рада тва издума,
сватба дворове изпълни,
наскачаха кумуви и сватуви,
Рада да си булка прибулват.
Девет е була скъсала,
на десетото було
младоженека продума:
- Ни слушай, Радо, хората,
пред тебе гълчат за мене,
пред мене гълчат за тебе.
Я обземи, Радо, булото,
да идем да са венчеем,
двамата, Радо, да живеем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.