* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
сираче на годиначе -
без майка Станка, без баща.
Расна си Станка, порасна,
на снахи измет да прави,
снахини деца да гледа.
Една ми сутрин раничко,
това ми било неделя,
станала Станка раничко
и равни двори замела,
нея се гласи да зачуват -
отдолу идат сватове.
Станка батьо си думаше:
- Бате ми, бате Иване,
мене се гласи да зачуват,
отдолу идат сватове,
коя ли мома честита?
Батьо на Станка думаше:
- Сестро Станке, Станке ле,
досега скрийно биваше,
но сега вече не бива.
Ази съм те, сестро, оглавил
на друго село далечно,
на едно място болярско.
И момчето е хубаво,
ала е глухо и нямо.
Стани се, сестро, премени,
та се за булка подходи.
Викна Станка, заплака:
- Боже ле, мили Боже ле,
от малка сирак останах,
без майка, Боже, без баща,
раз брате, Боже, раз снахи,
снахини деца да гледам,
отсега вече нататък
глухо и нямо ще водя.
Ако съм, Боже, греховна,
глухо и нямо да водя,
ако съм, Боже, праведна,
момчето да ми продума.
Както Станка казала
и така ми станало,
и момчето продумало:
- Мълчи, Станке, не плачи,
ние сме хора боляри,
хубаво ще си живеем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.