* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
на брата си да слугува.
Малко му, много слугува
дорде до двайсет години.
Брат й я скришом посгоди
за едно момче болярче,
болярче нямо и глухо.
Дошла е света Неделя,
Станка е рано ранила,
че си е двори измела
и взела смет да изхвърля
и брат й, и той й помага,
че се на боклук качила.
Кога надолу погледна
голяма сватба идело,
голяма сватба, болярска.
Станка батя си думаше:
- Коя ми мома честита,
голяма сватба иде,
голяма сватба, болярска.
Брат й на Станка думаше:
- Станке мо, сестро, Станке мо,
аз съм те тебе посгодил
за едно момче болярче,
само че глухо и нямо,
днеска ще ти е сватбата.
Станка си викна да плаче:
- Бре, Боже, бре, мили Боже,
що си ме, Боже, оставил
на света клето сираче,
та да ме брат ми посгоди
за това пусто болярче,
болярче глухо и нямо,
как ще си дума разменя.
Сватбари в двора влязоха
Станка да прибулят,
Станка си плаче нарежда.
Сватбари Станка прибулят,
Станка си було хвърляше.
Сватбари Станка думаха:
- Сърди се, Станке, на брат си,
че той те скришом посгоди.
Станка пак плаче нарежда.
Момчето дума прочуло,
прочуло и продумало:
- Мълчи, Станке, не плачи
досега си била злочеста,
а от тук нататък честита.
Че са хабер пратили
на свекър и на свекърва
момче си дума прочуло
прочуло и продумало.
Свекър й тъй се зарадва,
нарина крина жълтици,
всеки му даде по една,
а пък на Станка - с крината.
Свекър на Станка думаше:
- Халал ти струвам всичкото,
всичкото вече е твое,
твой е бил, Станке, късмета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010