* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без майка Станка, без баща,
на брат си Станка работи
и на снаха си помага.
Расна ми, Станка, порасна,
хубава мома, прилична.
Взе да я братец сгодява
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Станка си рано станала,
братови двори измела,
за вода Станка отиде
и кат се Станка върнала,
на брат си Станка продума:
- Бате ле, бате Стояне,
коя е мома честита
с тая ми сватба болярска,
дет се е, бате, задала?
Стоян на Станка думаше:
- Таз сватба е, сестро, за тебе,
я съм те скришом сгодил
за едно момче болярско,
ала е глухо и нямо,
не може дума да каже.
Станка си жално заплака
и на батьо си продума:
- Байно ле, батьо Стояне,
не ти ли е жално за мене,
двайсет години сираче,
ти да ме, байно, задомиш
за това глухо и нямо?
Доде ми Станка издума,
ето ми сватба пристигна.
Нали ми Стоян замина,
Станка на порти застана,
че ми се Станка провикна:
- Слушайте, вие сватбари,
по-напред момък да слезне,
две думи с мене да каже,
тогава ще порти отворя,
болярска сватба да влезе.
Нали е Божа работа,
момъкът долу слизаше,
право при Станка отиде
и си на Станка продума:
- Отваряй, Станке, портите
болярска сватба да влезе!
Тогаз се свекър зарадва,
на Станка всичко хариза,
девет повоя с жълтици
и къщи, двори широки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.