* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала е Станка сираче
без майка, още без татко -
при брата да си седенкува,
на буля да си слугува.
Расна ми Станка, порасна,
стана ми на двайсет години.
Веднъж си Станка подрани,
подрани в света неделя,
дворове да си помете;
кога на пътя излезе,
излезна сметта да си изхвърли,
тя се надолу обърна,
че видя сватба голема.
Бързо се в къщи завърна
и си на брата продума:
- Я излез, братко, да видиш
каква се е сватба задала,
коя ли и мома честита
в болярско село да иде
болярска снаха да стане?
Брат на Стоянка думаше:
- Досега скришом вършехме,
но сега скришом не бива.
Ние сме те, Станке, сгодили
в това село болярско
и хората са богати,
но момчето е глухо и немо.
Викнала Станка да плаче
- Боже ле, мили Божичко,
не стигат ли ми двайсет години
сираче, Боже, да ходя,
та сега да се оженим
за това глухо и немо.
Догде Станка да издума
сватбари в двора влезнали.
Кръстница иде при Станка
и си на Станка продума:
- Я хвърли, Станке, булото
по нашему да те забрадим.
Не сме ни, Станке, виновни,
а сърди се на брат си,
че той те скъпо продаде
за една кофа жълтици.
И момче иде при Станка,
и тоз час му се език отвързва,
и на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не тъжи
до сега си била злочестна
от сега ще си честита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.