* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Станка си двори метеше,
кога сметлище изхвърли
и си надоле погледна,
сватове из дол идеха...
Станка си снаха попита:
- Како ле, мила, како ле,
коя ли мома честита,
с тая сватба болярска?
А снаха си й говори:
- Станке ле, мила зълвице,
тая е сватба за тебе!
До сега скришом вършихме,
от сега скришом не бива -
ния те, Станке, годихме
за едно момче болярско,
ама му едно маната,
че си е глухо и немо...
Станка се виком провикна:
- Боже ле, мили Божице,
защо съм клето сираче,
без баща, още без майка,
та да ме мене оженят
за момче глухо и немо!...
Таман си това издума,
сватове у двори влезнаха,
кумица Станка булеше,
Станка було кинеше,
кумица Станки продума:
- Станке ле, лепа, хубава,
девет ти була прощавам,
десето нема да ти простим!
Тогай се Станка съгласи,
та си було забули
и си на двори излезна,
па се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
смили се, Боже, над мене,
та му язико отвържи
и му ушите оттисни!
Богу се жалба дожали,
та му язико отвърза
и му ушите оттисна.
Момче на Станка продума:
- Станке ле, лепа, хубава,
тизе си Станке честита!
Свекър си се позарадва,
па бръкна свилни джепове,
извади шепа жълтици,
па си на Станка присипа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010