* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Родена Стана, родена,
родена, незадоена -
везе я стрина, задои,
везе я чича, очува.
Станала Стана голема,
отсъде Стана сакаха -
от девет села селяни,
от девет града граждани,
все за попови синове,
все единаци у макя,
все едноимци Стоянци.
Нигде я сърце не тръгна,
нигде я чича не даде.
Кога дойдоха, дойдоха
от село, от Орехово -
тамо я сърце потръгна,
тамо я даде чича й.
Стана на чича говори:
- Чиче ле, по-стар бащице,
да идеш, чиче, да видиш
какви са, чиче, люгете,
на сгода ли е селото,
погода ли са у къщи!
И чича Стана послуша,
отиде у Орехово,
улезна къща голема -
девет етърви перяха,
десета вода греяла.
Отиде нива голема -
девет им рала оряха.
Момчето не е прилика -
дваж го е вода носила,
триж го е змия хапала,
дваж го е мечка газила;
очите - саде дупките,
ръцете - до рамената,
нозете - до колената!
Чича на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
защо си толко хубава,
като си ти безкъсметна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.