* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща, Стана, без майка,
на булини ръце братови.
Че расна Станка, порасна,
за женене тя стана.
Че я брат й позгоди,
без Станка да знае.
Станала Станка рано в неделя,
и си двори измела,
па си сметта събрала
и на пътя излязла
боклука да си изфърли.
Като нагоре погледна,
голяма сватба идела,
гайди и цигулки свиреха,
тъпани рядко биеха.
Станка се назад повърна
и на буля си продума:
- Буле ле, буле байнова,
поблазе, буле, поблазе
на тази мома честита,
която й, буле, сватбата!
Буля на Станка продума:
- Сватбата й, Станке, твоята;
харата, Станке, богати,
ала момчето е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче;
докато Станка плачеше,
двора се с хора напълни,
гайди и цигулки свиреха,
тъпани рядко биеха.
Като са Станка прибулили
и я навънка изкарали,
Станка се срещу селяни обърнала
и си волята продумала,
тихо се Богу помоли:
- Боже ле, Боже миличък,
смили се, Боже, над мене,
че аз съм клето сираче,
че му ушите отпуши
и му езика отвържи!
Че зачу Бог Станка,
че му ушите оттули
и му езика отвърза.
Тогаз момче продума:
- Я мълчи, Станке, че ази
си проговорих и чувам!
Тогаз се Станка зарадва;
като са чули сватбари,
бързо се назад върнали
и на баща му казали.
Той се много зарадвал
и си заповед даде:
- Колете вие телета,
колете, още гответе -
ще ядем, още ще пием
и ще се веселим,
че ми е момче проговорило,
проговорило, още прочуло!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.