* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Годи се Дона, Доне ле,
в гиздова Оряховица,
кичеста Прелаговица,
срам било Дона, Донеле,
да пита майка и баща,
тя попитала чичо си:
- Чичо Иване, Иване,
като ме, чичо, годихте,
годихте, пръстен менихте,
арни ли ви са людете,
сговорни ли са с комшии,
ходят ли често в черква,
в черква на пречестене?
Чичо на Донка думаше:
- Хубава Донке, чичова,
нали ме питаш да кажа,
да кажа да те не лъжа
и арни ни са людете,
и ходят често на черква,
в черква на пречестене.
А либето ти, Доне ле,
хем глухо, Доне ле, хем нямо,
дваж го е вода носила,
трети път мечка газило.
Дана и хатър останало,
тя влязла в нови зимници,
отключи пъстри сандъци,
узела шарен цадълник,
па вляла в нови хамбари,
гребнала крина пшеница
на воденица да иде.
Среща си срещна сватбата.
Кумове Дона думаха:
- Моме, девойко, девойко,
що ви се чува в селото,
дали се моми годяват,
или деца се кръщават?
Дона кумове думаше:
- Нито се моми годяват,
нито се деца кръщават.
Дона си не ще либето,
че било глухо и нямо.
Я виж, Доне, либето,
от ясно слънце по грее,
от ясен месец по свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.