* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Цанкин'та стара майчица
скритом си Цанка сгодила,
твърде я далеко дала -
през девет села в десето,
десето село Криняно.
Като се Цанка научи,
Цанка мами си думаше:
- Ти кат' ме, мамо, сгодяваш,
знаеш ли, мамо, хората,
хората от хора ли са,
с комшии комшулуват ли,
с роднини почитат ли се?
Цанкин'та майка думаше:
- Ходих, Цанке ле, изпитах -
хората били от хора,
с комшии комшулували,
с роднини се почитали.
Един си косур имали -
момчето й, Цанке, глухичко,
глухичко, Цанке, немичко!
Като чу Цанка тез думи,
оброни сълзи, заплака,
че на майка си думаше:
- Я дай ми, мамо, ключове
от нашта малка градинка,
аз да си цвете набера!
Цанкин'та стара майчица,
тя си ключове подала.
Цанка в градинка привлезе,
не ми си цвете набрала,
разпаса колан копринен,
на ябълка го преметна -
сама се Цанка обеси...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010