* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Сираче, който остане,
най-злочесто остава,
както е останала Станка -
без баща, още без майка.
В брат си да домува,
на буля си да слугува,
мома на двайсет години.
Идвали, Станка искали -
буля й Станка не дава.
Скрито са Станка продали
за в друго село сгодили.
За добро момче богато,
ала е глухо и нямо.
Ранила Станка в неделя,
помела равни дворове.
Като на пътя излязла,
боклука да си изхвърли,
видяла Станка да идва
голяма сватба болярска,
от друго село в тяхното.
Станка си в къщи отиде
и на брат си думаше:
- Я излез, бате, да видиш
каква се сватба задава
от друго село в нашето.
Коя ли е мома честита
в богато място да иде?
Иван на Станка думаше:
- Станке ле, мила сестричке,
досега скрито вършехме,
от сега скрито не бива.
Днес ти е, Станке, сватбата,
сватбари идват за тебе
на друго село да идеш.
Мястото е харно, богато,
момчето е младо и гиздаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала Станка да плаче:
- Убий ме, бате, зарини ме,
ала ме, бате, не давай
на момче глухо и нямо.
Опустяло му й богатство.
Какъв ще му е животът,
като не си дума разменим?
На сила Станка нагласили,
на сила й було сложили.
Станка си було скъсала.
Кръстница на Станка продума:
- Сърди се, Станке, на батко си,
че той те скъпо продаде.
Жално си Станка продума:
- Защо съм клето сираче?
Тежка неволя да търпя,
а сега да се оженя
за момче глухо и нямо.
Направи, Боже, направи
момчето да си продума.
Момче на Станка продума:
- Не плачи, Станке, не плачи!
До днес си била злочеста,
от днес ще бъдеш честита.
Зълви на Станка думаха:
- Станке ле, бяла братов'це,
двайсет години как става
блага си дума не чухме,
каквато дума продума!
Че си хабер пратила
на свекър и на свекърва,
голяма сватба да срещат.
Свекърва на Станка думаше:
- Станке ле, снахо, Станке ле,
всичкото мое имане
от днес твое ще бъде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.