* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на чинини ръце и чичови.
Расна ми, Станка, порасна,
стана ми мома хубава.
Кришом я чичо оглави
за едно момче болярско,
болярско, баш чорбаджийско.
Момчето беше хубаво,
ала е глухо и нямо.
Голяма се сватба зададе
у Станкини равни дворове.
Чичо на Станка думаше:
- Станке ле, моме хубава,
тази е сватба за тебе.
Момчето е много богато,
ала е глухо и нямо.
Викна ми, Станка, да плаче:
- Не ща го, чичо, не ща го!
Тогаз си момче продума:
- Станке ле, моме хубава,
недей си, Станке, да плачеш
ний двама ще се вземеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.