* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
братова слуга да бъде,
братови неволи да тегли.
Расла е Станка, порасла,
стала е мома голяма,
идвали, Станка искали,
буля и Станка не дава.
Брат и я скришом продава
за едно момче болярче,
мястото й харно, богатско,
ала момчето е глухо и нямо.
Силом са Станка сгодили,
сгодили, та я сменили,
девет й була слагали,
късала Станка, хвърляла.
Станкина млада кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Девет ти була прощавам,
десетото не ти прощавам.
Сърди се, Станке, батьо си,
че ние не сме виновни,
че той ни, Станке, излъга,
че си била съгласна.
Жално си Станка заплака,
люто майка си кълнеше:
- Проклета да си, майко ма,
дето ме сираче остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.