* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка и баща,
на батко си да слугува,
на буля си да робува.
Слугува Станка, робува,
тъкмо девет години,
на десетата година
Станкиния батко думаше:
- Станке, мила сестричке,
ти стани рано в неделя,
помети равни дворове,
помети и разтреби
и се по-добре облечи.
Аз те, Станке, продадох
на едно момче болярско,
ала е глухо и нямо.
Като чу тези думи Станка
викнала и заплакала.
Докато си Станка изрече,
двора се бърже напълни
със пашовските файтони.
И те си Станка прибулят,
на файтон да я турят.
Станка си було хвърля:
- Не ща, Боже, глухо и нямо,
не ми ли стига, Боже,
не ми ли стига,
дето съм клето сираче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.