* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
при батя Станка, при буля,
на батя си да робува,
на буля си да слугува.
Раснала Станка, пораснала,
стана на двайсет години,
ако батко й загълчи,
тя на буля си не казва.
Една ми света неделя,
рано си Станка станала,
равни си двори помете,
помете, сметта изхвърли,
като нагоре погледна,
голяма сватба идеше.
Станка батьо си продума:
- Я ела, бате, да видиш
каква се е сватба задала,
голяма сватба, болярска,
коя е, бате, честита?
Станкина батьо продума:
- Станке ле, мила сестрице,
таз сватба е, Станке, за тебе.
Досега, Станка, криехме,
а сега, Станке, ще кажа
аз те скришом посгодих,
за едно момче.
Станка батьо си продума:
- Като ме, батьо, сгодяваш
пита ли, батьо, знаеш ли
какви са, батьо, хората,
какво е, батьо, момчето.
Станкина батьо продума:
- Станке ле, мила батьова,
хората много богати,
момчето нямо и глухо.
Викнала Станка да плаче
не ми ли мене стигнало,
дето съм клето сираче,
без майка, още без баща
и таквоз момче да взема,
като е нямо и глухо.
Утре на нива ще ида
с кого ще си продумам?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.