* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща Станка без майка,
при брата си да слугува,
при буля си да робува.
Слугува Станка, робува
цели осемнайсет години.
Никъде Станка ни пуснали -
нито със моми на хоро,
нито със булки за вода.
Станала Станка на рано,
бяло си лице умила,
руса си коса оплела,
равни си двори помела.
Кравите Станка издои
и си телците подои.
Пред Станкина вратня стигнала
голяма сватба болярска.
Станка буля си думаше:
- Бульо ле, бульо батьова,
коя ли мома честита
за тази сватба голяма?
Буля на Станка думаше:
- Станке ле, зълво Станке ле,
до сега ние сме крили,
а сега ще ти открийме -
тази е сватба за тебе.
Момчето й много хубаво
болярско и богаташко,
ала си й, Станке, със кусур -
ем глухо, Станке, ем немо.
Кат зачу Станка тез думи,
викнала, та заплакала.
Кръстница до Станка стигнала,
та й булото сложила.
Станка си було скъсала.
Девет е була сложила,
всичките Станка скъсала.
Кръстница се ядосваше,
свекървата се срамеше,
а зетя пък се червеше.
Нали е Божа работа,
зетя си уста отвори,
отвори, ясно провикна:
- Станке ле, либе Станке ле,
не си обиждай кръстница,
не си причерви свекърва,
не си присрамвай либето!
Кат зачу Станка тез думи,
сама си було сложила
и пред сватбата тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.