* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на брата си да слугува,
на буля си да аргатува.
Расна ми Станка, порасна,
скришом я бате й сгодил,
през девет села в десето,
десето село Добруджа.
Станка си дори метеше,
сватба отдолу идеше,
Станка буле ле думаше:
- Булке ле, братовице ле,
поизлез, бульо, погледай,
каква се сватба задало.
Блазя им бульо, на тази,
на таз, която там иде,
че й голяма сватбата.
Буля ми дума Калино:
- Калино, Станке булина,
таз сватба иде за тебе,
тебе те бате ти сгодил,
през девет села в десето.
Станка буля си думаше:
- Булке ле, братовице ле,
бър харни ли са хората,
ходят ли си с комшиите,
обичат ли се с роднини.
Буля дума Калино:
- Калино, Станке булина,
много са харни хората,
много си ходят с комшии,
и се обичат с роднини,
ала ти любе невеля,
ем нямо, Станке, ем глухо.
Викнала Станка да плаче
и сватбата в двора е влязла,
с девет я була забуляли
и деветтях скъсала.
Станкина млада кръстница,
тя си на Станка думаше:
- Станке ле, млада кумице,
с девет те була забулях
и деветтях халал ти струвам,
десето було майчино,
него халал не струвам.
Станка глава преклони.
Викнала и заплакала,
и се на Бога помоли:
- Не ми ли стига, Божке ле,
от малка сираче да ходя,
пък сега любе да имам,
ем нямо, Боже, ем глухо.
Божке ле, да ми помогнеш,
любето да ми продума,
продума и прочуе.
Че ми любето продума,
продума и прочуло.
Всички се чудом чудели.
И си сватба потегли.
Хабер на свекър пратили,
че момчето му прочуло,
прочуло и проговорило.
И той излязъл сватба да среща,
с шепи жълтици разпръсвал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.