* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без майка Станка, без татко;
на буля си да слугува,
на батя си да аргатува.
Станка, мома хубава,
в неделя е рано ранила
и си дворите измела,
и си сметта хвърлила.
Оттатък се е сватба задала.
Станка на байне си думаше:
- Байне ле, бате Никола,
голяма сватба иде,
голяма сватба - болярска.
Бате й на Станка думаше:
- Станке ле, сестро Станке ле,
досега е било скришом,
отсега, Станке, не може.
Сватбата е, Станке, болярска,
момчето е нямо и глухо.
Ти си, Станке, честита
на това място, болярско.
Станка ми мома хубава,
викнала, та заплакала.
Сватбата у двори влиза,
кумата було изважда
и си Станка забулва.
Станка си було хвърлила,
с девет я була забулвали -
все ги е Станка хвърляла;
десетото було като слагат,
момчето продумало:
- Станке ле, либе Станке ле,
досега беше злочеста,
отсега си, Станке, честита.
Тогава сватба потегли.
Хабер си напред сторили,
до неговите баща и майка,
че сина им е продумал.
Свекъра и свекървата
с шиник жълтици излезли,
сватбата да си посрещнат.
Цялата сватба дарили -
всеки със шепа жълтици,
а на булката с шиника.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.