* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Останала Станка сираче,
без баща Станка, без майка,
на булини ръце, братови.
Раснала, че пораснала,
за оженване мома станала.
Веднъж ми рано станала,
в една ми света неделя.
Станка ми рано станала,
ем си двори помела,
ем си главата умила,
излязла водата да фърля.
Кат си надолу погледна,
през чисто поле голямо,
голяма сватба идеше.
Зурли и тъпани биеха,
гайди и цигулки свиреха,
Станка се назад повърна
и на батя си продума:
- Бате ле, бате, Иване,
голяма сватба идеше,
голяма сватба злочеста,
коя ли е мома честита,
дето сватбата ще иде?
Иван на Станка продума:
- Сестро ле, сестро миличка,
хора за тебе дойдоха
и ний та тебе дадохме.
Сватбата харно болярска,
харото харо не е,
ем нямо, сестро, ем глухо...
Че викна Станка да плаче,
плакала Станка, късала,
девет ми була съдрала,
десето като съдрала
кръстница Станки думаше:
- Станке ле, кумице Станке,
девет була халал ти струвам,
десето халал не струвам.
Тогаз ми нямо продумва.
Всички зълви се зарадваха,
всичките зълви и сватбари.
Зълви огърлици откачиха
и ги на Станка слагаха,
и си на Станка думаха:
- Станке ле, булка Станке ле,
досега си била злочеста,
от тук на тъй честита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.