* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Годили Бона, Боне ле,
годили пък не питали,
за едно момче богатско,
ала е глухо и нямо.
Бонка буля си думаше:
- Бульо ле, бульо миличка,
като ма, бульо, сгодихте,
сгодихте, па не питахте,
харно ли й баре мястото,
мястото, още момчето?
Буля на Бона думаше:
- Калино Боно, зълво льо,
много е харно мястото,
момчето й глухо и нямо!
Доде буля й издума,
сватбата в двори влезнала.
Почнала Бонка да плаче,
да плаче и да нарежда.
Сватбари Бонка миряха,
кръстница Бонка прибулва,
девет е була скъсала,
се й кръстница прощава.
Кога десето прибули,
кръстница Бонка думаше:
- Девет ти була прощавам,
десето прошка не давам!
Бонка се Богу молеше:
- Смили се, Боже, над мене,
от малка клето сираче,
на батя си да изметувам,
на буля си да слугувам,
сега ма, Боже, оженят
за момче глухо и нямо!
Я му езикя развържи,
я му ушите отпуши!
Де стоял Господ,
де слушал, та му езикя
развързал и му ушите отпушил.
Момче на Бонка продума:
- Стига си, Бонке, плакала!
Бонкина стара свекърва
Бонка дарове дарува,
дарове злато и сребро.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010