* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче
без баща, още без майка
на буля си да слугува.
Че расна Станка, порасна,
голяма мома станала.
Бате й тогаз решава
да си Станка ожени
за едно момче болярско.
Станка си рано подрани
дворове да си помете,
като на пътя излезе
боклука да си изхвърли,
какво ми Станка да види -
отдолу идат сватбари,
сватбари, още боляри.
Станка се назад повърна
и си на бате си думаше:
- Я излез, бачо Стояне,
да видиш чудо голямо,
каква се й сватба задала,
сватбари, още боляри.
Блазе на тая булчица,
болярско чедо ще вземе.
Тогаз й Стоян продума:
- Тази е сватба за тебе!
Ази те скришом посгодих
за едно момче болярско;
момчето й твърде хубаво,
ала е глухо и нямо.
Че викна Станка, заплака:
- Байно ле, бачо Стояне,
затуй ли съм ти слугувала
да ме, бачо, зачерниш
за глухо момче и нямо?!
Когато в църквата отиват,
Станка под венчило заплака,
тогаз я момче изгледа,
изгледа и си продума:
- Не плачи, Станке, не плачи,
със мене добре ще живееш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.